Обикновеният глог (Crataegus laevigata, Rosaceae) e ниско храстовидно дърво, характерно за умерените климатичн и зони, в каквато попада и България. У нас той е често срещан в гористите местности, както и сред храсталаците около планинските пасища.

Дървото варира на височина от 5 до 14 метра, има силно разклонени тънки клонки. Част от клоните му са видоизменени в бодли, които пазят червените плодове на растението. Листата и плодовете на глога се ползват от години в лечебните програми на народните билкари балканджии под формата на тинктури, билков мед и чаени екстракти. Младите листенца на глога пък са чудесна подправка за пролетните салати, като им придават уникален вкус и аромат.

Глогът е използван от лечителите в Европа още от най-древни времена. Има запазени писмени данни за прилагането му в Римската империя през първи век от новата ера. Днес лекарите фитотерапевти, подобно на билкарите, използват глога за профилактика, превенция и съпътстващо лечение на сърдечно-съдовите заболявания.